Клуб Eкология

Природен парк Странджа

Странджа е природен парк в България с площ 1161 кв. км. Обявен е през 1995 и обхваща централна Странджа с излаз към Черно море. Сред забележителностите са пещерите и изворите край река Младежка, пещера Еленина дупка край село Бяла вода, пещера Махарата край село Кости и мраморните куполни гробници в областите "Мишкова нива" и "Пропада". В парка се срещат 54 вида бозайници и 261 вида птици.

Странджа е най-голямата защитена природна територия в България, създадена, за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. Нейната територия е над 1% от територията на страната. През 1933 г. именно тук е обявен първият резерват в България - Силкосия.

Странджа е единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа - Via Pontica. Общият брой на видовете хабитати е 121, като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. Като всяко място на брега на Черно море, Странджа е застрашена от унищожаване чрез незаконно строителство, а планинската му част и непокътнатите със стотици години гори привличат секачите-бракониери.[1]

Защитените територии в парк Странджа са 14 на брой. Най-известните от тях са: Парория, Устие на река Велека, Докузак, Руденово, Силистар, Кривинизово, Моряне, Камъка и други. С Решение № 6794/29.06.2007 г. Върховният административен съд отменя статута на Странджа като защитена територия. След масови протести на природозащитници по този повод Народното събрание гласува закон, според който установените от правителството защитени територии не могат да бъдат оспорвани в съда. По този начин планината е спасена от застрояване.

Климат

Климатът на Странджа планина е формиран под влияние на трите заобикалящи я морета – Черно, Мраморно и Бяло море. Силното средиземноморско влияние, е причина странджанският климат да има преходно – средиземноморски характер – максимален зимен и минимален летен валеж, без силни засушавания и с по-висока средногодишна температура. Освен това той има редица характерни особености /по-голямо количество валежи, разпределението им, честите мъгли, влиянието на студените североизточни ветрове и др./, които го отличават от другите райони с преходно – средиземноморски климат. Местата с най-много слънчеви дни в годината за страната, са крайбрежните части на парка . Тъй като планината няма ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад, в Странджа се появяват резки застудявания. Според климатичните показатели крайната, по-ниска част на планината и вътрешната по-висока част, са обособени в два отделни подрайона. Разпространението на смесената формация от горун и източен бук се явява като разделителна фитогеографска граница, с наличие на подлесна вечнозелена растителност от понтийски произход и калуна. Специфичният климат и географското положение на планината са причина единствено тук в Европа да се съхранят и оцелеят след последните заледявания множество терциерно реликтни, предимно вечнозелени растителни елементи и съобщества, характерни за южнопонтийската флора на Кавказ и Мала Азия.

Релеф и почви

Нагънатите, заоблени хребети, покрити с горски масиви, образуват една безкрайна верига без натрапчиви върхове или голи чукари, характерни за другите наши планини. Такъв е пейзажът в района на разпространение на зеленикатамежду селата Сливарово, Визица, Българи и Бродилово. На запад планината е по-разсечена, скалиста и сурова. При климатичните и топографски дадености в Странджа са се оформили разнообразни видове почви. Преобладават канелените горски почви, следвани от специфичните за планината жълтоземи. Край реките се наблюдават алувиални – ливадни, ливадно – блатни и торфено – блатни почви. В крайчерноморския район се срещат отделни петна от засолени почви, крайморски пясъци, дюни. Най-голям интерес представляват жълтоземноподзолистите почви, където господстват формации от източен бук и вечнозелени понтийски храсти. Те са свързани с по-голямото задържане на влага, както от атмосферните валежи, така и от вътрепочвеното стичане и от мъглите, които се задържат в дълбоките долове и поддържат висока въздушна влажност.

Флора

Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско – евксинската флора на Кавказ. В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро – азиатски, средноевропейски, понтийско – централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”. Сред най – интересните видове са: Rhododendron ponticum – странджанска зеленика; Vaccinium arctostaphylos – странджанска боровинка; Taxus baccata – тис; Sideritis syriaca – кримски чай; Erica arborea – пирен; Anthemis jordanivii – Йорданово подрумиче; Scilla bythynica – битински синчец; Quercus hartwissiana – странджански дъб; Mespilus germanica – мушмула; Calluna vulgaris – калуна; Fagus orientalis – източен бук; Saponaria stranjensis – странджанско сапунче; Cistus salvifolius – тамянка; Daphne pontica – странджанско бясно дърво; Pyracantha coccinea – червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.

Фауна

Безгръбначната фауна - Слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Ендемични видове са 119 , а редките за страната са 164. Тъй както растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В световната Червена книга са записани 16 вида, а в европейската – 10. Значението на Природен парк “Странджа’’ надевропейско за безгръбначната фауна.

Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. Голям брой са реликти от древния басейн, обхващал Черно и Каспийско море – Сарматско море. В световната Червена книга са записани 12 вида. В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега се срещат 48 вида риби, от които 2 са в световната Червена книга.

Херпетофауната в парка е представена от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най – голямо значение са четирите вида сухоземни и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстър смок, жълтокоремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др.

За гнездовата орнитофауна Странджа със своите 124 вида е сред най-важните защитени територии за птиците в България. Над парка преминава големия миграционен път [[Via pontica]], което определя множеството прелетни видове, срещащи се по време на миграция. От срещащите се тук общо 257 вида, 149 от тях са видове от европейско природозащитно значение. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче. Заради световното значение като място за струпване на птици по време на миграция и европейското значение за застрашени видове птици, парка е обявен за Орнитологично важно място през 1997 г. и за Специално защитена зона от Натура 2000.[2]

В парка се срещат 54 вида бозайници. Сред тях особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида, всичките включени в световната Червена книга и списъците на различни конвенции и споразумения. В националната “Червена книга” са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа.