Природни забележителности

Posted by: Karaivanova / Category:


Природни забележителности
Природна забележителност “Братанова пещера”
Най-голямата пещера в района на българска Странджа се намира на 9 км северозападно от Малко Търново, в м. Трите дерета. Частично проучена, в нея са открити материали от късната фаза на бронзовата епоха, късната античност и средновековието.
Тъй като е част от резерват “Витаново” и попада зад граничното съоръжение, достъпът до пещерата става само с разрешение и придружител от Гранична полиция и писмено разрешение от Министерство на околната среда и водите.
Природна забележителност “Синята хвойна”
Обявена е с цел опазване на единственото находище на този иглолистен вид в Природен парк “Странджа”. Състои се от няколко храста, разположени на около 1.5 км западно от вр. Голямото Градище, на няколкостотин метра от границата. Отличава се от червената хвойна, често срещана в Странджа, по сиво-черните си плодчета и по сиво-бялата ивица по иглиците си.
Природна забележителност “Пещери и извори на р. Младежка”
Обявена  е с цел опазване на  интересните скални образувания, пещери и останките на ранновизантийска крепост. Местността пленява с красивия си карстов пейзаж. Надвисналите над бистрата  река дървета, стръмните скали, бликащите извори и множеството  пещери правят мястото любимо за много туристи.
Природна забележителност “Махарата”
Включва пещерата “Махарата” заедно със старата дъбова гора около нея. Счита, се че тя е най-голямата пещера в приморска Странджа. Слабо проучена. Една от легендите за нея гласи, че труднодостъпна  галерия от нея минава под р. Резовска и навлиза в Турция.
Природна забележителност “Странджански дъб – местност Св. Илия”
Разположена е на около 1 км западно от с. Кости. Обявена е с цел опазване на находище на странджански дъб-лъжник. Представлява група от 14 дъба, заобикалящи параклиса „Св. Илия”.
Природна забележителност “Пещера Еленина дупка”
Намира се в землището на с. Бяла вода, в едноименната местност, в близост до пътя Бургас – Малко Търново. Обявена е за природна забележителност през 1981 година. Съществува легенда, която гласи, че когато момите от Бяла вода играели хоро, се появила силна вихрушка и задигнала една от тях, на име Елена. След време намерили плитките й край входа на пещерата, което означавало, че момата е била отвлечена от змей, който живеел там.
Природна забележителност “Каменска бърчина”
Намира се на около 6, 5 км североизточно от Малко Търново, в близост до пътя за Царево. Известна е и с името „Камъка”. Обявена е през 1981 година с цел опазване на забележителни скални образувания. Представлява древно тракийско светилище, където преди 2 500 години траките посрещали изгрева на Бога Слънце и изпълнявали своите ритуали.
Природна забележителност “Находище на каспийска блатна костенурка – местност Наково кладенче”
Намира се в северна посока непосредствено до гр. Ахтопол и е обявена с цел опазване на находище на каспийска и обикновена блатна костенурка. И двата вида са строго защитени в България и Европа. На територията на Парка, освен в местност „Наково кладенче”, те се срещат в реките Велека и Резовска, както и в някои от малките рекички в крайбрежната част.

Пещера-светилище “Св. Марина”

Намира се на около 12 км от село Сливарово в източна посока. Уникално аязмо, разположено в едноименната пещера – водата, която капе от стените на пещерата се събира в поставени на пода съдове и се възприема за аязма. Светилището е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал в миналото поклонници чак от Цариград. Хора от близки и далечни села идвали тук на поклонение и “смиване” с лечебна цел. С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция - при отвора в източната й част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро, изображения  на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата. Свещените места на Св. Марина представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета), на които се закачат конец, дреха или част от нея с вярата, че болестта, преминала в тях, ще се самоунищожи, а човекът ще се прибере вкъщи напълно оздравял. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол. Така отиването към тези свещени места винаги е продължително слизане надолу. Празникът на Св. Марина е нощен. Край нейните пещери и манастирчета поклонници правят трапези. Преспиват до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да направят, че да облекчат страданията си.  След построяването на граничното съоръжение, пещерата на Св. Марина остава зад него и почитащите я поклонници започват да посещават едноименното аязмо в с. Граматиково.  Освен Сливаровската, в Странджа е известна и Стоиловската пещера на Св. Марина.  През 2005 г. поклонническото шествие до пещерата-светилище “Св. Марина” на 30 юли (по стар стил) е възстановено от жителите с. Сливарово и техните наследници.

Пещера или пропаст
























 



Прочетете още »