Конференция в Копенхаген
Posted by: Karaivanova / Category:Световна клматична конференция в Копенхаген
Световната среща на върха в Копенхаген за климата, която има за цел да постигне в петък международно споразумение за борба срещу глобалното затопляне, е решаващ момент в историята. Това подчерта генералният секретар на ООН Бан Ки-мун. Той призова за приемане на споразумение, което намалява емисиите на парникови газове, защитава най-уязвимите и поставя началото на нова ера на чисто развитие и "зелен" растеж за всички. Финансирането ще бъде ключовият елемент от този договор, за да бъде оказана помощ на най-уязвимите държави, подчерта той на започналите тази вечер в Копенхаген преговори на по-високо, министерско равнище. Държавните и правителствените ръководители от ЕС се споразумяха в края на миналата седмица в Брюксел да отпуснат 7,2 милиарда евро през тригодишен период, за да помогне на бедните държави в борбата им срещу промените в климата, припомня АФП. Те освен това потвърдиха, че ЕС е готов да съкрати до 2020 г. своите емисии на парникови газове с 30 процента спрямо равнището им през 1990 г., а не с 20 процента, както е обещал в момента, ако и останалите развити страни си поставят същата цел.
Генералният секретар на ООН приветства оформянето на консенсус между развитите страни за предоставяне на 10 милиарда долара годишно през тригодишен период за незабавна помощ за приспособяването на най-уязвимите държави към последиците от глобалното затопляне.
Новоизбраният първи постоянен президент на Европейския съюз Херман ван Ромпой призова и други държави да положат усилия, сравними с тези на ЕС, в борбата срещу промените в климата.
Копенхаген. Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун призова участниците в климатичната конференция в Копенхаген да заложат основата на ново климатично споразумение и предупреди, че след година вече ще е прекалено късно, предаде РИА Новости.
„Целта ни е да заложим основата на юридически обвързващо споразумение, което трябва да бъде прието колкото може по-рано през 2010 г. Нямаме цяла година за размисъл. С природата не може да се водят преговори”, подчерта Бан Ки-мун на церемонията по откриването на срещата на високо равнище в рамките на конференцията в Копенхаген.
Той посочи, че колкото „по-силен” бъде документът, приет в Копенхаген, толкова по-скоро той може да бъде трансформиран в юридически обвързващо споразумение.
„Целта ни е да заложим основата на юридически обвързващо споразумение, което трябва да бъде прието колкото може по-рано през 2010 г. Нямаме цяла година за размисъл. С природата не може да се водят преговори”, подчерта Бан Ки-мун на церемонията по откриването на срещата на високо равнище в рамките на конференцията в Копенхаген.
Той посочи, че колкото „по-силен” бъде документът, приет в Копенхаген, толкова по-скоро той може да бъде трансформиран в юридически обвързващо споразумение.
Коментар на Й. Бек, Е. Лилов
През последните няколко столетия човечеството произведе толкова много парникови емисии, че промяната на климата изглежда необратима. И все пак човечеството има още малко време, ако иска да предотврати по-тежки последствия. А това е така, защото все още концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата не е достигнала критични стойности. Шефът на междуправителствената комисия по въпросите на климатичните промени Радженда Пашаури казва:
"Ако бъде прието глобалното затопляне да се ограничи до 2, максимум 2.4 градуса, това означава, че през 2015 година трябва да бъде достигнат пикът на емисиите в атмосферата. До тогава имаме 6 години време. Ще има и такива, които няма да приемат 2 градуса затопляне на глобалната атмосфера, защото това води след себе си до покачване на морското равнище между 0.4 и 1.4 метра. А това би погребало редица малки островни държави, но и такива като Бангладеш например."
Проблемът тук се състои в следното: Ако вредните емисии в атмосферата започнат да спадат след 2015 година, то пикът им ще бъде достигнат през 2021 година, което ще означава, че за да бъде предотвратена катастрофата ще трябва да се намаляват емисиите с по 9 процента годишно. Такава драстична редукция би била невъзможна както от икономическа, така и от технологична гледна точка. Но ако човечеството продължи да бълва по същия начин вредни емисии, това ще предизвика истинска екологична катастрофа, както посочва Пашаури:
Какво можем да очакваме?
"Последиците могат да бъдет необичайни промени във времето, горещи вълни и унищожителни валежи. Ще има силни тропични циклони, ще намаляват водните запаси, което ще има тежки последици за полу-сухите климатични зони като Средиземноморието, американския Запад, Южна Африка и североизточна Бразилия. Не е изключено и да се стигне до пълно разтопяване на гренландската ледена шапка, което ще повиши океанското равнище със 7 метра."
Макар и да няма 100-процентова сигурност, че всичко това наистина ще се случи, еколозите са единодушни, че вероятността за това е много висока. Накратко - на конференцията в Копенхаген трябва да бъде обявен краят на една икономика, която залага на минералните ресурси като петрол, въглища или природен газ. Тази вид икономика постепенно трябва да отстъпи място на една щадяща климата индустрия, разчитаща на възобновяемите енергийни източници, която не допуска разхищение на енергия и щади горския фонд.
Автор: Й. Бек, Е. Лилов/Редактор: Б. Узунова
Политка на ЕС за опазване на околата среда
Директивата на Съвета на Европейската Общност 92/43/ЕЕС за опаз-
ване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е пър-
вият нормативен документ на обединена Европа, който създава един-
на основа за опазване на дивата природа. До приемането на този доку-
мент в повечето европейски държави съществуват разнообразни, чес-
то несъпоставими системи от защитени територии, обособени въз
основа на различни критерии. С влизането в сила на Директива
92/43/ЕЕС се въвежда система за опазване на природата в Европа чрез
създаването на единна мрежа от територии със специален режим на
защита, наречена НАТУРА 2000. Мрежата има за цел да поддържа и въз-
становява до благоприятен консервационен статус природните мес-
тообитания и видовете дива флора и фауна, които представляват ин-
терес и значение за Общността. Те са изброени в приложения към Ди-
ректива 92/43/ЕЕС.
Местообитанията, опазвани в НАТУРА 2000, са включени в приложение
I на Директива 92/43/ЕЕС. Първоначално при изготвянето на приложе-
нието е използвана йерархичната класификация на европейските мес-
тообитания, разработена в рамките на проекта CORINE Biotopes
(1989, 1991 г.). Впоследствие класификацията е развита и допълнена в
рамките на A classification of Palaearctic habitats през1993 г., която също
от своя страна е развита през 1995 г. с текстови описания, фитоцено-
логични единици и препратки, включително с помощната база данни
PHYSIS.
За нуждите по прилагане на Директивата са разработени няколко на-
ръчника (версии 12, 15, 25), в които е дадена интерпретация за всяко
местообитание. Тези различни версии са свързани с разширяването на
ЕС с 3 нови държави, респективно 11 нови местообитания през 1995 г.
и с 10 нови държави, респективно 20 нови местообитания през 2004 г..
Трябва да имаме предвид, че в наръчниците за всички приоритетни
местообитания и за част от неприоритетните са създадени специал-
ни описателни листове с ясни научни дефиниции и характерни елемен-
ти, а за останалите се използват дефинициите на CORINE Biotopes.
Наръчниците за прилагане на Директивата се развиват както в про-
цеса на разширяване на Европейският съюз, така и в процеса на нат-
рупване на нова научна информация. Не случайно в самите тях се по-
сочва, че е необходима “гъвкавост в интерпретацията на местооби-
танията”, чиито дефиниции са взети от CORINE Biotopes, а в случаи-
те на двусмислие между дефинициите на наръчника и дефинициите от
A classification of Palaearctic habitats (1993) и базата данни PHYSIS, се
предвижда предимство на тези от наръчниците.
Наръчникът на ЕС (версии 15/2 и 25) отчита, че много от местооби-
танията в приложение I на Директивата са определени в биогеограф-
ско отношение като средиземноморски, алпийски и т.н. в сми-
съл, че се срещат основно в тези региони. Това обаче не изключва въз-
можността те да се срещат в други биогеографски региони. В тези
случаи наръчникът отчита, че “тези изолирани прояви имат значи-
телна научна и консервационна стойност”. Допълнително при работа
в райони със засилена човешка дейност и фрагментирани местообита-
ния се изисква “гъвкавост при интерпретацията”.
Присъединяването на България и Румъния към ЕС ще доведе до разви-
тие на Директива 92/43. За нейното приложение I са направени пред-
ложения за разширяване с 15 нови местообитания (31B0, 40B0, 40C0,
6290, 62C0, 62D0, 91S0*, 91W0, 91X0, 91Y0, 91Z0, 91AA, 91BA, 91CA,
95A0). Тези предложения са в рамките на техническата адаптация на
европейското законодателство в хода на присъединителния процес
на двете страни и решенията за тяхното приемане ще бъдат взети
в края на 2006 г. За тези нови предложения липсват все още официали-
зирани дефиниции.
У нас процесът на присъединяване към Европейския съюз доведе до
приемането на Закон за биологичното разнообразие, чрез който Бълга-
рия транспонира голяма част от европейските законодателни инст-
рументи в областта на опазването на дивата природа, включително
и Директива 92/43/ЕЕС. Чрез този закон България изгражда своя нацио-
нална екологична мрежа, съставена от защитени зони, защитени те-
ритории и буферни зони. Българската национална екологична мрежа ще
се различава до определена степен от българската част на Европейс-
ката екологична мрежа НАТУРА 2000, тъй като обхватът на местоо-
битанията и видовете, опазвани чрез Закона за биологичното разно-
образие, включва както такива от значение за Европейския съюз, така
и такива от национално значение. В националната мрежа са включени
и територии с естетическо значение - повечето природни забележи-
телности, или с предпазващи функции - буферни зони към защитени
територии.
България започна работата си за създаване на националната част от
европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 през 2002 г. с приемане-
то на Закона за биологичното разнообразие. Основната практическа
дейност при подготовката на формулярите на НАТУРА 2000 бе започ-
ната в рамките на проекта “Опазване на видове и местообитания в
България: сближаване с ЕС” (2003 -2005 г.) и продължава в рамките на
проекта на СНЦ Зелени Балкани “Изграждане на мрежата от защите-
ни зони Натура 2000 в България” (2005-2007).
Изграждането на мрежата НАТУРА 2000 не само в България, но и в Ев-
ропа е динамичен процес, който изисква активното участие на всич-
ки заинтересовани страни и гъвкавост при прилагането на Директи-
вата с оглед постигане на целите й. Настоящото ръководство си пос-
тавя задачата да подпомогне изграждането на националната част от
европейската екологична мрежа НАТУРА 2000
и да допринесе за създаване на единна национална основа за определя-
не на местообитанията.
В ръководството са включени 88 типа местообитания; от тях 73
типа от приложение I на Директива 92/43/ЕЕС и 15, за които се очак-
ва включване и които се срещат в България. Те са групирани и подре-
дени според Приложение I на Директивата. За основа при изработва-
не на текстовете е използван Интерпретационният наръчник на мес-
тообитанията в Европейския съюз EUR 25, като описанията на место-
обитанията са преработени и адаптирани за България от специалис-
ти от Българското фитоценологично дружество, Софийския универси-
тет “Св. Климент Охридски”, Лесотехническия университет, Инсти-
тута по ботаника, Националния природонаучен музей, Дирекцията на
природен парк Витоша и Регионалното управление по горите – Благо-
евград. Местообитанията са илюстрирани със снимки от България
Министерството на околната среда и водите е отговорната инсти-
туция по прилагането на Директивата на Съвета на Европейската
Общност за опазване на природните местообитания и на дивата флора
и фауна (92/43/ЕЕС).
По силата на предприсъединителните споразумения България ще завър-
ши изграждането на общоевропейската екологична мрежа Натура 2000
към датата на присъединяване.
Натура 2000 е призвана както да опазва природното наследство така и
да насърчава устойчивото развитие на районите, посредством
финансовите инструменти на Европейския съюз.
Основен стълб на Натура 2000 са защитените зони, които се обявяват
за опазване на европейски значимите природни местообитания.
До този момент в България няма пособие, което да служи при полева
работа за идентифицирането на референтните за България природни
местообитания от Приложение 1 на Директива 92/43/ЕЕС. Настоящата
публикация ще даде възможност за унифициран подход при теренните
инвентаризации. Ръководството ще спомогне за обучаването на нови
експерти, и увеличаване капацитета на участниците както в инвен-
таризациите така и в последващия мониторинг на защитените зони.
Ръководството е резултат от съвместните усилия на Министерство
на околната среда и водите, Зелени Балкани и WWF. Това за пореден път
доказва, че ползотворното сътрудничество е пътя по който държа-
вните и неправителствените институции могат да постигнат
високите цели поставени от Киевската декларация на европейските
министри на околната среда (2003) – за спиране загубата на био-
СВЕТОВЕН ФОНД ЗА ДИВАТА ПРИРОДА (WWF),
Основан през 1961 г., Световният фонд за дивата природа развива
дейности в над 100 държави с помощта на 4 000 сътрудници и над 5
милиона поддръжници. Основна цел на WWF е да спре влошаване
условията на околната среда и да допринесе за създаването на бъдеще, в
което човечеството съществува в хармония с природата.
В България работи Дунавско-Карпатската програма на WWF (WWF DCP).
Основните цели на организацията са опазване и възстановяване на биоло-
гичното разнообразие и гарантиране устойчивото развитие в програмния
район на организацията, който обхваща Румъния, България, Словакия,
Хърватска, Украйна и Молдова. WWF DCP има около 30 сътрудника, които
работят в централния офис във Виена, в регионалните офиси в България и
Румъния; и в Словакия, Украйна и Хърватска. Основните тематични напра-
вления на Програмата са сладководни екосистеми, гори, Натура 2000 и
защитени територии и земеделски политики и развитие на селските
райони.
Основните акценти в програмно направление ”Сладководни екосистеми”
са:
• Подпомагане на правителството при изпълнение на ангажиментите по
Зелен коридор Долен Дунав • Опазване и възстановяване на влажни зони,
крайречни и заливни гори в Дунавския басейн • Подпомагане
приложението на Рамковата директива за водите.
Програмно направление ”Гори” се развива в следните насоки:
• Подпомагане прилагането на независима и надеждна горска сертифика-
ция в страната • Разработване и въвеждане в практиката на национал-
на методика за определяне, управление и мониторинг на Гори с висока
консервационна стойност • Подпомагане на отговорната търговия с
дървесни и други горски продукти • Подпомагане на правителството за
ограничаване на незаконния дърводобив.
Програмно направление ”Натура 2000” и програмно направление ”Защи-
тени територии” обхващат: • Подпомагане подготовката за Натура
2000 чрез подобряване на националното и европейското законо-
дателство, принос към националния списък на защитени зони, изграждане
на експертен капацитет, обмяна на опит, работа в мрежа, планиране за
финансирането и управлението на мрежата и т.н. • Приложение на
Методология за бърза оценка и приоритизация на управлението на
защитени територии (RAPPAM) и разработване на стратегия за
подпомагане ефективното управление на защитени територии.
Програмно направление “Земеделски политики и развитие на селските
райони” включва: •Подкрепа за финализирането на националния агро-
екологичен план • Интегриране на екологичните аспекти в политиката
по земеделие и развитие на селските райони • Земеделски дейности за
опазване и поддържане на тревни екосистеми с висока консервационна
стойност.
WWF Дунавско – Карпатска програма, офис в България
Ул. “Цанко Церковски” 67, вх. А, ет. 2, ап. 3; 1421 София
Тел./факс: (02) 964 05 45; тел.: 964 05 46
e-mail: office@wwfdcp.bg
Федерация на природозащитни сдружения “Зелени Балкани”
Зелени Балкани е най-голямата българска неправителствена приро-
дозащитна организация. Организацията е основана през 1988 година.
Мисия – опазване на природата на България и Балканския полуостров.
Области на действие: • Опазване на биоразнообразието • Възстановя-
ване на хабитати • Устойчиво управление на природните ресурси •
Подобряване на природозащитната политика и законодателство •
Екологично образование
В края на 2004 г. националната мрежа на ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ наброява
над 4 000 индивуални члена, които са обединени в 4 регионални офиса
и 25 кореспондентски центъра.
Благодарение на международна и национабна финансова помощ и най-
вече на стотиците доброволци и експерти на дружеството,
положили доброволен труд в размер на 12 500 човекодни, са
постигнати значителни резултати в опазването на уникалното
биологично разнообразие на България и подкрепата на консерва-
ционната политика.
Зелени Балкани идентифицираха и предложиха за обявяване 26 нови защи-
тени територии с обща площ 700 000 ха. Тези територии съхраняват
природни местообитания и хабитати на видове с високо европейско,
консервационно значение, в това число влажни зони и заливни гори по
поречието на реките Дунав и Марица, Черноморското крайбрежие,
първични горски съобщества, местообитания на редки и световно-
застрашени видове орли, лешояди и др.
От 2002 г. Зелени Балкани е основен фактор и координатор при изграж-
дането на общоевропейската екологична мрежа Натура 2000 в
България.
Гражданските групи и доброволците на Зелени Балкани проведоха пове-
че от 400 акции, 180 от които с национално значение. Много от тези
акции бяха масови протестни демонстрации, които успяха да предо-
твратят извършването на тежки престъпления срещу българската
природа.
Централен офис
Пловдив, 4000
Бул. “Шести септември” №160
Тел./факс: 032 62 69 77, 62 69 15, 63 59 21
Е-mail: office@greenbalkans.org
Прочетете още »