Устойчиво развитие
Posted by: Karaivanova / Category:Глобална оценка на съвремената екологична ситуация. Устойчиво екологосъобразно икономическо развитие. Осн. Принципи на устойчивото развитие. Възможности за осигуряване на устойчиво – еколого икономическо развитие
Глобални екологични проблеми
С развитието на научно-техническия прогрес, със засилващата се итензивност на производството интересът и загрижеността на световната общественост към състоянието на планетата непре¬къснато се засилват. Това произтича от всеобщото затопляне на планетата, изтъняването на озоновия слой, безогледното изсичане на тропическите гори, увеличението на киселинните дъждове, неконтролируемият прираст на населението, непрекъснатото нама¬ление на милиони хектари плодородна земя, увеличаващото се коли¬чество на радиоактивни и др. токсични отпадъци, развитието и намножаването на много вредители по земеделските и горските култури, силното, а дори и за много региони опасно замърсяване, будещи тревога и основателно безпокойство у човечеството за съдбата на планетата ни.
Най-сериозният световен проблем, който трябва да решава чо-вечестбото през XXI Век, е екологичният. Този проблем е създаден главно в резултат от нарастването на числеността на население¬то и увеличаващото се количество на техническите средства за въздействие върху природата.
Някои от по-важните неблагоприятни изменения на околната среда се изразяват в следното:
-замърсяване на атмосферата и създаване на сериозна опасност за климатичното равновесие;
- замърсяване на повърхностните води и Световния океан;
- силно намаляване на количеството (на глава от населението) и влошаване качеството на питейните води;
- физическо намаление и силно замърсяване на обработваемите земеделски земи като жизненоважен компонент на биосферата на планетата. Запаз¬ването на качественото многообразие на живота и поддържането на количественото му разнообразие са необходими за нормалното функциониране на биосферата, свързано с такива жизненоважни процеси, като запазване чистотата на водите, въздуха, почвеното плодородие и продуктивността на световния океан.
-непрекъснато обедняване на разнообразието на флората и фа¬уната;
- влошаване условията на средата в големите градове, водещи до нежелателни последствия за здравето на хората;
- засилване противоречията между социално-икономическото развитие и опазването на чистотата на околната среда.
Земята е единствена и единна. Природата е изключително бога¬та и много точно балансирана. Всички ние - обитатели на плане¬тата, зависим от една биосфера, която поддържа нашия живот. Въпреки това всяка общност, всяка отделна страна се стреми да оцелее и да благоденства, без да се съобразява достатъчно с това, как нейната дейност влияе върху другите. Някои изразходват ре¬сурсите на планетата в такава степен, че остават твърде малко за бъдещите поколения. Други, много повече на брой, консумират прекалено малко и живеят в постоянна заплаха от глад и мизерия.
Проблемите, които трябва да се разрешат, произтичат както от бедността, така и от недалновидния начин, по който често се стремим към благосъстояние. Много части от света са впримчени в една порочна спирала - бедните са принудени да използват преко¬мерно ресурсите на околната среда, за да преживеят ден за ден, обеднявайки природата, а обедняването на околната им среда ги прави още по-бедни. Успоредно с това благосъстоянието, постиг¬нато в някои части на света, често е несигурно, тъй като се дължи на методи, прилагани в селското стопанство, горското дело и про¬мишлеността, които носят изгода и прогрес само за кратки периоди.
Мащабът на нашата намеса в природата се разширява и мате¬риалните последици от решенията ни се разпространяват през националните граници. Растежът на икономическото взаимодействие между държавите усилва широките последствия от конкретните национални решения. Икономиката и екологията вече са взаимно обвързани. Днес много региони се сблъскват с процеси на невъзвратимо увреждане на заобикалящата човека среда, които заплашват основата на човешкия прогрес. Въобще налага се разбирането, че ако една икономическа система иска да оцелее, тя трябва да дейст¬ва по начин, който е съвместим с постоянната стабилност на еко¬системата, от която извлича своите ресурси.
Натискът върху околната среда често бива разглеждан като ре¬зултат от нарастващото търсене на недостатъчни ресурси и от замърсяването, причинено от повишаващите се жизнени стандарти на едно живеещо в сравнително охолство общество.
Опазване на околната среда и устойчиво екологосъобразно икономическо развитие
Най-после надделя здравият разум и човечеството осъзна необ¬ходимостта от осигуряване на екологична стабилност на планета¬та. За постигане на целите, поставени в приетата „Програма 21 Век", са нужни усилията на всички народи, тъй като планетарните екологични проблеми са много важни и труднорешими.
Декларацията от Рио де Жанейро (1992 г.) излага 27 принципа за праВата и задълженията на страните спрямо околната среда:
- декларация с 15 принципа за устойчиво поддържане на горите;
-програма за действие, известна като „ДнеВен ред 21", или „Програма 21. Век".
Конференцията изготВи и прие договори за климатичните про¬мени и за биологичното разнообразие.
Едно от глабните постижения на конференцията от Рио е, че понятието „устойчиво развитие" от литературен термин се пре¬върна в политика, в начин на мислене и на действие на много прави¬телства и международни организации. За това допринесе създаването на Комисия на ООН по устойчивото развитие, която ще сле¬ди изпълнението на програма „ДнеВен ред 21".
Ако се опитаме да дефинираме какво е „устойчиво развитие", то най-общо може да се каже, че това е система от дейности и меха¬низми, целящи да осигурят оптимален растеж на икономиката за задоволяване социалните потребности на обществото при използ¬ване на природните ресурси в рамките на техните възможности за възпроизводство и запазването им за идните поколения на страна¬та ни. Това би ни предпазило от много грешки, от излишно пилеене на природни ресурси и трудов потенциал, от елеминиране вредното влияние на политиката върху икономическото и социалното разви¬тие. Вече има страни в света (Канада, Швеция, Холандия, Китай, Италия и др.), които имат разработени програми за устойчиво раз¬витие, чийто опит можем да ползваме.
Основни принципи на устойчивото развитие
В резултат от действията на човека в окръжаващата го околна среда (почва, вода, въздух, растителни и животински видове) нас¬тъпиха дълбоки промени с редица отрицателни последствия. Чове¬чеството е изправено пред дилемата: или да съхрани природните дадености, за да оцелее, или ще настъпи екологична катастрофа, чиито размери и последици са трудно предсказуеми.
Наред с изброените глобални екологични проблеми съществуват и многобройни местни проблеми, резултат от специфичните при¬родни дадености и социално-икономическото развитие на страната ни. Световната практика показва, че за да оцелее всяка отделна страна и планетата като цяло, трябва да се осигури развитие, при което не се изчерпват, не се изтощават природните ресурси и е възможно самовъзстановяването на природата. Това развитие се нарича устойчиво развитие.
Основните принципи на устойчивото развитие са следните:
а) Да се задоволят потребностите на съвременното общество,
без да се лишават бъдещите поколения от възможността да задо¬волят потребностите си в същия размер (количество) както и
настоящото общество.
б) Да се използват пестеливо природните ресурси на Земята и да
се възстановява нарушеното екологично равновесие.
в) Да се анализира икономическият ефект от всяка дейност, ка¬то се вземат предвид разходите за възстановяване на загубите, на¬несени на околната среда, т.е. да заплаща и чисти, който замърсява.
г) Да се разпределят по-справедливо разходите за опазване на околната среда от трансгранични замърсявания между сегашното и бъдещите поколения. За да се осъществи този принцип, се налага по-добро международно сътрудничество, тъй като глобалните еколо¬гични проблеми нямат граници.
Устойчивото развитие изисква такова потребление на природ¬ните ресурси, при което не се нарушава екологичното равновесие.
Възможности за осигуряване
на устойчиво еколого-икономическо развитие
Постигането на устойчиво развитие е Възможно само при решаването на някои от следните основни проблеми в световен, регио¬нален и национален мащаб:
1. Ресурсо и енергоспестябаща икономика
Както е известно, рудните, минералните и енергийните ресурси не са неизчерпаеми. Освен това те са неравномерно разположени в отделните части на Земята. Редица страни (поради неразумното използване на подземните си богатства) са на прага на тяхното промишлено изчерпване, което налага внос от други страни. Този проблем осезателно се чувства в промишлено развитите страни. Единият изход от това положение е в усвояването на нови промиш¬лени технологии, които са свързани с употребата на по-малко ме¬тали, изкуствени материали и енергия в производствените процеси. Другият е в преработката и рециклирането на промишлените и битовите отпадъци. В това отношение повечето от разбитите в промишлено отношение страни имат разработени национални прог¬рами и стратегии.
България е обременена с огромен за мащабите си промишлен по¬тенциал, изграден на основата на остарели технологии, повечето от които свързани с голям разход на материали и енергия. С осъ¬ществяването на структурна реформа в промишлеността реши¬телно трябва да се премине към производства, отговарящи на на¬шите възможности и основани на модерни технологии, гарантира¬щи голяма икономия на суровини и енергия, високо качество на про¬дукцията и конкурентоспособност.
Енергетиката (преди всичко топлоелектрическите централи)
е един от основните източници на замърсяване на въздуха с въгле¬
роден диоксид, със серен диоксид, с прах и др., а терените около
централите - с огромни количества пепелни отпадъци. Откритият
способ за добив на въглища също е свързан с унищожаването на големи площи обработваема земя. Горчив пример в това отношение е районът на Маришкия минен и енергиен комплекс. Такива примери има и на много други места в света.
През последните две десетилетия бяха разработени и въведени нови технологии за изгаряне на въглищата в ТЕЦ, за улавяне на вредните газове и прахта. У нас през последните години се правят успешни стъпки в тази насока.
Друг изход от създалата се ситуация е преминаването на ТЕЦ към използване на природен газ.
От екологична гледна точка най-чисти са ВЕЦ, но за съжаление нашата страна е бедна на водни ресурси. В световен мащаб в това отношение има още много неизползвани резерви, които в условията на международно сътрудничество биха могли да се впрегнат за об¬лекчаване енергийните проблеми на планетата.
Транспортът, особено автомобилният, е отрасъл в икономи¬ката, оказващ значително въздействие върху състоянието на окол¬ната среда. На него се пада значителна част от потреблението на енергия. Осъществяваната от него дейност Води към замърсяване на въздуха, Водите и почВите, а също и към увеличаване на шумовия фон и на вибрациите.
Селското стопанство е един от структуроопределящите от¬расли в икономиката на много страни. Запазването плодородието на почвата, повишаването продуктивността на растенията и животните са от голямо значе¬ние за постигане на устойчиво развитие.
Водната среда е основният ресурс за всички видове екосисте¬ми и за осъществяване на човешката дейност. Устойчивото изпол¬зване на този жизненоважен ресурс има огромно значение за бъде¬щето на човечеството. Според изследвания на американски учени 65 % от надземните и подземните Води (без морските) се използват в селското стопанство; 25 % отиват за индустриални нуЖди и 10 % за домакински и общински нужди. С всяка изминала година в световен мащаб се увеличава дефицитът на чистата вода.
България е една от страните, изпитващи остър воден дефицит.
В условията за опазване чистотата на Водните ресурси особено място заема рационалното използване на крайбрежните зони и ох¬раната на морската среда. Моретата и техните крайбрежия зае¬мат важно място в икономиката на всяка страна. В случая с Бълга¬рия нашето черноморско крайбрежие със своите дадености е много перспективно за развитие на стопанския туризъм. Това означава устойчиво развитие на икономиката на крайбрежните райони и на страната като цяло, нови работни места, по-висок жизнен стан¬дарт на населението. От друга страна, морето като източник за храна на населението също играе важна роля. За съжаление обаче Черно море е пример за силно химично замърсяване, в което полови¬ната страни от Европа изхвърлят своите химични отпадъци.
За България като страна със силно пресечен релеф, с множество планини горите заемат съществено място в икономиката и в живота на населението от планинските райони. Въпреки усилията през последните няколко десетилетия (широкомащабно залесяване, борба срещу болестите и неприятелите, антиерозионни мероприя¬тия и др.) състоянието на горите у нас не е добро. То се дължи на лошо осъществяваните лесозащитни мероприятия, неправилния подбор на дървесни видове, на замърсяването на въздуха, включи¬телно на киселинните дъждове, горските пожари, безконтролната сеч и други.
Запазването на биологичното и ландшафтното разнообразие е един от основните критерии за постигане на устойчиво развитие. Всяка страна разполага с определено богатство от екосистеми -растителни и животински. България е една от малкото страни в Европа с голямо и добре запазено биологично разнообразие.
Опазването на околната среда и развитието са взаимно свързани приоритети в борбата с бед¬ността. В това отношение през последните десетилетия в различ¬ните райони на света се наблюдават противоположни тенденции. В Северна Америка, Западна Еропа и в Япония е налице силно и ста¬билно икономическо развитие, висока степен на задоволеност на населението, Все по-икономично използване на собствените природ¬ни ресурси и големи капиталовложения за възстановяване щетите върху околната среда.
На другия полюс са развиващите се страни от Африка, част от Азия, Централна и Южна Америка, които са с нисък темп на ико¬номическо развитие, с хищническа експлоатация на природните ре¬сурси, с бързо нарастващ брой на населението, с множество социал¬ни проблеми и отчайваща бедност.
Въпреки увеличените добиви от селскостопанска продукция, се увеличават тенденциите на недохранване на все по-голяма част от населението в света. Една от причините за това е бързото нарас¬тване на неговата численост.
България и другите страни от Централна и Източна Европа, чи¬ято икономика и обществен живот се преустройват от централно планиране и управление на пазарни основи, изпитват остри социални и икономически проблеми в своето развитие. Социалното разслое¬ние на бедни и богати, недостигът на средства за здравеопазване и образование, влошената околна среда, като резултат от недално¬видно промишлено развитие и непланомерно използване на природ¬ните ресурси, се отразяват неблагоприятно върху здравето и дъл¬голетието на населението и особено на децата. За разлика от слаборазвитите страни в нашата страна се наблюдава процес на вло¬шаване структурата на населението - намалена раждаемост, увели¬чена смъртност, застаряване. Тревожното е, че този процес ще продължи и в следващите десетина години, което ще се отрази неблагоприятно върху развитието на страната и решаВането на со¬циалните проблеми.
За бързото преодоляване на тази тенденция същестуват реди¬ца обективни предпоставки:
-сравнително добре запазена природа и околната среда;
-богато биологично разнообразие и красива природа - безценен национален капитал;
- плодородна земя и трудолюбив народ;
-образовани хора и висококвалифицирани специалисти;
- добра икономическа база.
Всички тези условия, преплетени в една национална програма за ус¬тойчиво развитие, са изходът от сегашното състояние на страната ни.
Нужна е промяна в мисленето и поведението на всички групи от населението и особено на политическия, икономическия и управля¬ващия елит. Нужна е промяна в ценностите и в отношението към околната среда, мобилизация на усилията на всички за преодоляване на екологичните рискове.
Прочетете още »