Защитена местност “Кривинизово” (109 ха).
Обявена е през 1991 година с цел опазване местообитанията на
редки растения и птици (малък египетски лешояд). Заема част от
южните склонове към долината на река Велека.
Защитена местност “Моряне” (102,7 ха).
Разположена е на скалистия десен бряг на река Велека, на около 4
км югозападно от село Звездец. Типичен орнитологичен обект.
Тук гнездят много редки видове птици.
Защитена местност “Велека” (1546,3 ха)
Обявена е с цел запазване на старите дъбово – букови гори и
живописния каньон на р. Велека. Обхваща средното течение на
река Велека, където тя преминава през карстов район и образува
множество меандри. Във вековните девствени гори и скалисти
склонове намират убежище много птици – скален орел, който на
територията на България единствено в Странджа гнезди на
дървета, черен щъркел, египетски лешояд и много бозайници. В
река Велека се намира една от най-добре запазените в Европа
популации на видрата.
Защитена местност “Босна”(52 ха)
Намира се на около 5 км североизточно от с. Младежко, на
Босненското било. Опазва гнездящите в района защитени и редки
видове птици, много от които включени в Червената книга.
Защитена местност “Руденово” (15,3 ха)
Намира се на изток от с. Сливарово, зад граничното съоръжение,
над долината на р. Резовска. Създадена е с цел опазване на много
добре съхранено находище на странджанска боровинка,
разположено в стара букова гора със зеленика.
Защитена местност “Докузак” (5 ха)
Обхваща красив карстов район при река Докузак, с малкия
еднименен водопад и непресъхващите девет извора. По
поречието й има места за отдих и риболов.
Защитената местност е създадена с цел опазване на естествено
находище на кримски чай. Опитите за изкуственото му
размножаване са успешни –това дава възможност да се
възстанови разпространението му и се използва като чудесен
тонизиращ чай.
Защитена местност “Петрова нива”(250 ха)
Обявена е с цел опазване на характерния ландшафт,
местообитанияна редки видове птици и застрашени растителни
видове. В южната й част до склоновете, спускащи се към р.
Велека, е разположен едноименният мемориален комплекс на
Преображенци.
Защитена местност “Марина река” (47 ха)
Бродейки из гъсталаците на надвисналите зеленики, спирайки
срещу единственото тисово дърво, заобиколени от вечнозелените
храсти на лавровишната и джела, ще се потопите в изгубеното
царство на реликтните растения.
Защитена местност “Пирен” (22 ха)
Намира се на 4 км североизточно от Кости. Каменистите му
припеци опазват най-представителното находище на формации
от пирен и други редки храсти и треви. Пиренът е вечнозелен
реликтен храст. За България той се среща единствено в
Странджа.
Защитена местност “Кълката” (18,9 ха)
Намира се в югоизточна посока непосредствено до селото и река
Велека. Обявена е с цел опазване гнездото на двойка бухали. По
тази причина местността понякога бива назовавана и “Бухала”.
Защитена местност “Устие на р. Велека” (1 511 ха)
Разположена е при устието на едноименната река и долната част
от водосборния й басейн. Опазва долината на Велека, пясъчната
коса (дълга около 500 м) и част от черноморското крайбрежие.
Според оценката на ландшафтните показатели, устието на
Велека, макар и в конкуренцията на Ропотамо и Камчия, е
несъмнено най-живописното кътче по българското черноморско
крайбрежие. Тук се срещат интересни редки видове като морски
отантус, приморски ранилист, морски морков, крайморско
чадърче, а застрашената жълта водна роза (бърдуче), се среща
единствено тук за територията на Природния парк. Над
защитената местност преминава големият миграционен път
ViaPontica. Извън гнездовия период тук се срещат птици, които я
използват за презимуване или за почивка по време на прелета – малък и голям гмурец, обикновен корморан, дяволица (световно
застрашен вид), ням лебед. Само в морето, в близост до брега – черноврат гмурец, качулат корморан, червеноклюна потапница,
бял ангъч, няколко вида чайки и др. От всички установени в р.
Велека риби, 7 са включени в Червената книга на България – змиорка, шаран, лупавец, атерина, триигла бодливка и др. По
прилежащото Черноморско крайбрежие могат да се видят и
морските бозайници –трите вида делфини, описани за Черно
море и тюленът монах (световно застрашен).
Защитената местност е част от комплекса Велека-Резовска,
описан като приоритетна влажна зона с национално значение в
България.
Защитена местност “Силистар” (773 ха)
Разположена е между селата Синеморец и Резово покрай
живописния и силно разчленен морски бряг. Името си дължи на
едноименната малка река, която се влива в Черно море.
Местността е най-богатата по отношение броя на растителни
видове за единица площ в България. Тук се намират едни от
последните оцелели бели понтийски дюни по нашето
Черноморие. Край залива Силистар е разположено най-южното
находище на пясъчната лилия у нас. В залива Липите
причудливите стволове на дърветата достигат до самата
пясъчната ивица. Разпространени в защитената местност са
редките за България морски ветрогон, дива смокиня, гмелинова
гърлица, българската круша и други.
Осемнадесет от видовете риби, регистрирани и в двете защитени
местности, обитават и крайбрежните морски води. От тях
морската змиорка, резовският харип и резовската бряна са
включени в Червената книга на България.
Защитените местности “Устието на р. Велека” и “Силистар” са
част от комплекса Велека-Резовска, описан като приоритетна
влажна зона с национално значение в България. Включени са в
списъка на най-значимите влажни зони в България, с изразено
значение за опазване на водолюбивите птици.
Природна забележителност “Братанова пещера”
Най-голямата пещера в района на българска Странджа се намира
на 9 км северозападно от Малко Търново, в м. Трите дерета.
Частично проучена, в нея са открити материали от късната фаза
на бронзовата епоха, късната античност и средновековието.
Тъй като е част от резерват “Витаново” и попада зад граничното
съоръжение, достъпът до пещерата става само с разрешение и
придружител от Гранична полиция и писмено разрешение от
Министерство на околната среда и водите.
Природна забележителност “Синята хвойна” (2 ха)
Обявена е с цел опазване на единственото находище на този
иглолистен вид в Природен парк “Странджа”. Състои се от
няколко храста, разположени на около 1.5 км западно от вр.
Голямото Градище, на няколкостотин метра от границата.
Отличава се от червената хвойна, често срещана в Странджа, по
сиво-черните си плодчета и по сиво-бялата ивица по иглиците си.
Природна забележителност “Пещери и извори на р.
Младежка”
Обявена е с цел опазване на интересните скални образувания,
пещери и останките на ранновизантийска крепост. Местността
пленява с красивия си карстов пейзаж. Надвисналите над
бистрата река дървета, стръмните скали, бликащите извори и
множеството пещери правят мястото любимо за много туристи.
Природна забележителност “Махарата”
Включва пещерата “Махарата” заедно със старата дъбова гора
около нея. Счита, се че тя е най-голямата пещера в приморска
Странджа. Слабо проучена. Една от легендите за нея гласи, че
труднодостъпна галерия от нея минава под р. Резовска и навлиза
в Турция.