Странджа
Posted by: Karaivanova / Category:
Странджа е природен парк в България с площ 1161 кв. км. Обявен е през 1995 и обхваща централна Странджа с излаз към Черно море. Сред забележителностите са пещерите и изворите край река Младежка, пещера Еленина дупка край село Бяла вода, пещера Махарата край село Кости и мраморните куполни гробници в областите "Мишкова нива" и "Пропада". В парка се срещат 54 вида бозайници и 261 вида птици.
Странджа е най-голямата защитена природна територия в България, създадена, за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. Нейната територия е над 1% от територията на страната. През 1933 г. именно тук е обявен първият резерват в България - Силкосия.
Странджа е единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа - Via Pontica. Общият брой на видовете хабитати е 121, като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. Като всяко място на брега на Черно море, Странджа е застрашена от унищожаване чрез незаконно строителство, а планинската му част и непокътнатите със стотици години гори привличат секачите-бракониери.[1]
Защитените територии в парк Странджа са 14 на брой. Най-известните от тях са: Парория, Устие на река Велека, Докузак, Руденово, Силистар, Кривинизово, Моряне, Камъка и други. С Решение № 6794/29.06.2007 г. Върховният административен съд отменя статута на Странджа като защитена територия. След масови протести на природозащитници по този повод Народното събрание гласува закон, според който установените от правителството защитени територии не могат да бъдат оспорвани в съда. По този начин планината е спасена от застрояване.
Свежа пролетна трева, покрита с капки утринна роса.
Река Младежка тихичко се ниже през гъстите гори на Странджа. Лятно време няма по-хубаво убежище от жегата навън.
Завали ли сняг, изпадам в дилема къде по-напред да разходя фотоапарата. Искам нещо гористо и хълмисто - надолу е Странджа, нагоре Балкана. По навик потеглям надолу. Първата отбивка е при водопада преди село Стоилово. Водата ври, вдига се мъгла от пръските.
Шаро е сърдит. Не одобрява когато чужди елементи се навъртат около стадото му.
Ето го и изгрева, докато мъглите се стелят между нагънатия воал на Велека.
В Странджа обикновено много се върви и почти няма нищо интересно за снимане. Или трябва да е река, или някоя оцеляла гора в резерват, където може да се щракне достолепен дъб или бук.
Есента в Странджа идва мудно. Гората е пожълтяла едва-едва и като цяло не е много цветна.
Залезите могат да бъдат запленяващи и в черно-бяло.
Май е месеца на Странджа. Зелениката (която е уникална за парка) цъфти и цялата гора грейва в лилави цветове.
Цяло събитие е да завали сняг в Бургаско. В повечото случаи, както и сега, той започна да се топи още преди да натрупа. Странджа, като планина със свой собствен климат, реших че ще е побеляла прилично и ще мога за първи път да я видя в снежна премяна.
Всеки знае, че Странджа не е като останалите планини. Това важи и за есента, която не е същата по тези ширини.
Тук, определено, трябва да се идва пролетта. Есента реката и изворите не са толкова пълноводни, което разваля част от чара им.
Прочетете още »